Силата да живееш без страх

Понеделник, 28 Юни 2010 14:58

СИЛАТА ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ СТРАХ

Сп. "Грация", юни 2010

Краси Генова

Сянката на стреса в съвременния свят се материализира в най-разнообразни проявления - от изключително честите напоследък сред младите хора панически атаки до тежки форми на депресия.

Възможно ли е да провокираме потенциала си и да се справим с тежкото ежедневие и емоции­те, които преобръщат света ни само за миг и пренареждат приорите­тите в пирамидата на живота ни -големите въпросителни на динамичния и опасен XXI век - векът на техническата революция и в същото време столетие­то, в което изпитваме отчаяна нужда да усетим еволюцията на духа. Потърсихме мнението на д-р Димитър Тенчев, психотерапевт, лектор с дълго­годишна практика и основател на систе­мата за развитие на потенциала на лич­ността InSighting (Инсайтинг) и на InSighting Club.

GRAZIA: Как и откъде започна приклю­чението InSighting?

ДИМИТЪР ТЕНЧЕВ: Преди шест години от един психотерапевтичен кабинет, в който започнах да провеждам хипноза и хипнотерапия, но е добре да се изясни, че всъщност става дума за психо­терапия. Хипнозата и хипнотерапията правят психотерапията по-ефективна, по-естествена като промяна. Постепенно кабинетът се разви много добре, започнаха да идват много хора от цялата страна, даже и от чужбина, и постепенно прерасна в център, наречен InSighting. Започнахме да провеждаме и семинари по интензивно дишане, изобщо различни дейности, които са насочени към психиката, към хигиената на душа­та, към премахването на стреса, към освобождаването от депресията, паническите разстройства и неудовлетворе­нието от живота и най-вече към разви­тие на потенциала на човека. Само раз­витието на потенциала на личността и следването на сърцето, разкриването на дарбите, които имаме, могат да ни нака­рат да се чувстваме пълноценни.

G: Споменахте за хигиена на душата и следване на сърцето, които са модерни напоследък. Кои са стъпките в тази посока за това самоусъвършенстване?

ДТ: Хората са объркани, защото са при­ели чужди идеи, чужди императиви и цен­ности за свои. Ние непрекъснато заглу­шаваме автентичните си потребности, непрекъснато потъпкваме истинското си аз и естествено е, че в един момент то заглъхва. И настъпва моментът, в който вече на знаем какво да правим с живота си, така тръгваме срещу себе си, отваря се една дълбока бездна, пропаст между нашия вътрешен свят и живота, който водим. Колкото е по-голяма тази бездна, толкова е по-голям проблемът, който ще се появи. Може да са депресии, може да са панически атаки, може да са натрапливости или психосоматични заболявания. Има доказателства, че всяко физическо заболяване има като корен някаква психическа причина, така че говорим за психосоматичен произход на заболяването. И когато заглушим вътрешния си глас, естествено е да се чувстваме загубени, но има индикации за това - започва да се повишава нашата тревожност, усеща се вътрешен дискомфорт, който може да се увеличи и да прерасне в тотална паника, бягство от себе си чрез различни вредни навици. Ако сме достатъчно емоционално интелиген­тни и осъзнати, ние ще отидем на психотерапевт, за да разберем за какво става дума. Ако не сме - ще се опитаме да потискаме тези усещания, например с валиум и алкохол.

G: Но нали се предполага, че човек има инстинкт и усеща кога се е загубил?

ДТ: Много малко хора притежават тази емоционална интелигентност, защото ние сме прекалено доместицирани, много сме привикнали към категории­те кое е редно и кое не е редно, какво трябва и какво не трябва да правим с живота си, дори кое е модерно и кое не е модерно, как ще бъдем приети и кога ще бъдем отхвърлени. Всичките тези моду­лации, които ни се вкарват отвън, заду­шават автентичния ни глас, започваме да намираме форми да бягаме от себе си, вместо да се вгледаме в знаците и симп­томите, които ни показват, че сме се отклонили от своя път.

G: Тоест вие сте по-скоро медиатор в търсенето на вътрешния глас?

ДТ: Абсолютно, мисля, че психотерапевтът помага на пациента да се оправи сам, да активира вътрешния си ресурс на личностна сила, която носи в себе си. А това може да промени живота му - не просто към по-добро, а към по-истинско. Огромният проблем на съвременния човек е, че живее в един фалшив свят, живот, който е изграден от име, биогра­фия, кариера, от материален статус, от познати, приятели, брой контакти в мобилния и Facebook... ако премахнем тези неща, какво остава?!

G: Това не е ли един доброволен капан, в който влизаме всички?

ДТ: Точно затова казах доместициране. Повечето хора консумират, намират различни начини за бягство от себе си, но не се замислят защо го правят. Един е коренът на страха и удоволствието и това е мисълта. Ние избираме да живеем в света, без да опосредстваме възпри­ятието си от мисълта, а трябва да въз­приемаме живота като едно непрекъсна­то настояще и да живеем пълноценно в това настояще, бидейки себе си. Център InSighting разбива една по-различна стра­тегия на живеене, на един по-различен мироглед, който не налага какъв трябва да бъдеш, а по-скоро ти помага да разбе­реш какъв си, какъв си бил и какво да направиш с живота си, за да се чувстваш удовлетворен за малкото време, което ти е отредено на тази земя. Карл Юнг го нарича персоналния мит. Всеки човек се ражда с определена мисия, ако реализира­ме тази мисия, заложена в душата и сър­цето ни - считаме живота си за цялос­тен и пълноценен и тогава всичко друго си идва на мястото.

G: Дали всеки е способен да разпознава мисията си?

ДТ: Всеки има ресурса да го направи. Имах дълги търсения през живота си с мисията и разбрах, че мисията няма да ни се спусне отгоре, а ще се усети и про­яви, когато сме безкомпромисни към живота си и му се разкрием напълно.Непрекъснато правим проби и грешки, докато разберем кое е нещото, в което влагаме не само ума, но и сърцето си. Това отличава посредствения човек от иноватора - посредственият прави нещата с ума си, иноваторът - и със сър­цето си. Център InSighting е насочен не към търсене на психологическа сигур­ност, а към търсене на личностна свобо­да. За мен щастието е измислица на ума, ние се стремим да трупаме някакви щастливи мигове, но те са придружени от двойно повече мигове на неудовле­творение, докато свободата е естестве­ното състояние на духа.

G: Как изглежда пътят обратно към нас самите?

ДТ: В нашия център казваме, че пътят е в теб. Ако сте забелязали децата колко са енергични, колко са ентусиазирани и как никога не скучаят. Скуката се наслаг­ва все повече с нашата социализация. Свързването с вътрешното ни аз може да ни възвърне ентусиазма от живеене­то. Когато сме тотално затънали в бла­тото на живота и компромисите, кога­то сме се предали и обезверили - именно тук психотерапията може да помогне и да възвърне ресурса, с който да осъщест­вим тази трансформация.

G: Не са ли хората по-предпазливи по отношение на хипнозата като метод на работа?

ДТ: Да, до голяма степен, защото бяха направени предавания и филми, които нямат нищо общо с истинската хипно­зa. Хипнозата се представя от нейната циркаджийска страна, която няма нищо общо с психотерапевтичната или кли­ничната хипноза. Това е най-естествено­то състояние на съзнанието - покоят -тогава, когато изчезва състоянието на стрес и се активират силите на несьзнаваното, чрез което се преструктурира вътрешният ни свят.

G: Тогава кой е пътеводителят в това пътешествие?

ДТ: За мен най-водещото е сърцето, но за съжаление повечето хора избират страховете си.

G: Все повече хора страдат от паническо разстройство - бича на съвременния човек. Как се проявява то?

ДТ: Паническото разстройство е с кумулативно натрупване, то винаги има предистория. Конкретната ситуация може да отключи паническите атаки, но не е причина за тях. Тревожността се появява тогава, когато трябва да проме­ним живота си. Образно казано, паничес­кото разстройство е гилзата, през която то излиза. Паническото раз­стройство е опит за самоизцеление на организма.

G: Страхът или свободата? - от Дон Кихот до наши дни всички се въртим в епицентъра на този въпрос...

ДТ: Страхът е отровата на свобода­та. Можем да бъдем вътрешно свободни само когато осъзнаем дълбоко вкоренени­те ни страхове, които са предопределя­ли матричния живот, който сме води­ли. Единственият начин да разбием тази матрица е да се срещнем със страховете си - това ограничено аз, което сме мис­лили, че сме. ■